Топлоизолациите са единствените строителни материали които на практика възвръщат средства след полагането им. При постоянния ръст на цените на енергоносителите, топлоизолирането на едно жилище се изплаща след 2-3 отоплителни сезона. Неведнъж е ставало въпрос, че изолационните материали престанаха да са екзотика за българина. Макар и не винаги използвани по най-правилния начин, топлоизолации могат да се видят по почти всички нови строежи в България. Многото изпълнени обекти в последните години дадоха ясна представа за предимствата и недостатъците на различните топлоизолационни материали. В момента в България свой пазарен дял имат почти всички сериозни европейски производители. Това означава, както навсякъде другаде, жестока конкуренция, но и все-повече и по-професионално поднесена информация.
Кои са основните неща, които клиентът трябва да попита при избора на изолация?
Първо – да се консултира със специалист кой вид изолация е подходящ за неговия случай. Минералните (стъклени и каменни) вати, пенополистиролите или някой от по-екзотичните материали какъвто е корка, имат различни разновидности, съобразени с конкретното приложение на материала. Изолацията за фасада не е еднаква с тази за преградни стени.
Второ – да е наясно каква е дебелината на изолацията, която му е нужна. За постигане на коефициента на топлопроводимост на външна стена на отопляема сграда съгласно действащите български топлотехнически норми, изолационния слой трябва да бъде с дебелина 8 или повече сантиметра. Когато говорим за покриви, където са 30-40% от топлинните загуби на едно жилище, изолационния слой започва от минимални дебелини около 10 см. Искам да стане ясно едно: единственото, което изолации с дебелини от няколко милиметра (от класа на “термотапетите” и подобни на тях) могат да направят, е външната стена да стане по-топла на пипане.
Трето – да избере марката. Излишно е да го казвам, но както навсякъде, по-евтиното обикновено излиза по-скъпо. При това разликата в цената няма да е огромна.
Четвърто – да не отделя един от друг трите компонента на един изолационен материал – топло-, звуко- и пожароизолация (негоримост). Единствения материал, който покрива и трите и е перфектен във всяка една от тези области е минералната (стъклена или каменна) вата. В професионалните звукозаписни студия и кината акустиците работят основно с вати. Пожарозащита се постига основно и предимно със системи базирани на специализирани вати, специални лепила и скоби. Ватата е и единствения материал, който има паропреминаване почти равно на това на въздуха. Изолираната с вата стена “диша” и осигурява комфорт на помещението.
Ако трябва да обобщя – решите ли да топлоизолирате, оставете импровизациите и се консултирайте с човек от бранша.
Какво смятате, че е малко известно на българския потребител?
Нещо с което се сблъсквам всеки ден – “минерална вата” за българина означава “каменна (мергелна) вата”. Важно е да се знае, че стъклената вата е също минерална вата с основна съставка минералът кварц (във вид на кварцов пясък или рециклирано висококачествено стъкло). Технологиите за производство на двата продукта са сходни. Процесът на компресиране на стъклените вати до тежки плочи с голямо обемно тегло обаче е скъп, поради което болшинството стъклени вати са по-леки от каменните без да губят от качествата си. От друга страна поради по-високата еластичност на нишката, стъклените вати се компресират при пакетиране в съотношение до 6:1. Това намалява съществено транспортните разходи и съответно пазарната им цена. Както казваме в бранша, каменните вати “трудно пътуват”. При разопаковане, стъклените вати възстановяват номиналната си дебелина.
Ако трябва да обобщя: има две приложения на каменните вати, които са техен “запазен периметър”: пожарозащитни системи (свързващото лепило на стъклените вати се топи при по-ниска температура) и плочи с високо обемно тегло (обикновено при контактни фасади или плоски покриви).
За това пък интериорите са “стихията” на стъклените вати – в цяла Европа и особено в Щатите сухостроителните системи (предстенни обшивки, преградни стени, скатни покриви и т.н.) се изпълняват основно със стъклени вати.
Друга широко разпространена заблуда – добра топло- и особено шумооизолация се постига с тежък материал (с високо обемно тегло). За специализирани изолации теглото понякога е от значение. За една стандартна преградна стена обаче няма никакво значение дали ще използвате 13-16 кг./м³ стъклена или 30-35 кг/м³ каменна вата. Показателите на двата продукта с почти двойна разлика в теглата са еднакви. За това говорят изпитванията на готови конструкции проведени в различни европейски институти. Всеки който се интересува може да се обади за по-подробна информация. Хората трябва да престанат да възприемат минералните и особено стъклените вати като потенциално опасни за здравето продукти. Обикновено интригата се върти около магическата и доста мътна категоризация “канцерогенен материал”. Такъв със сигурност е азбеста и (малко известно) финия прах от твърда дървесина. Също със сигурност обаче, това не важи за минералните (стъклени и каменни) вати които са доказано безвредни, абсолютно биоразградими материали, произведени по технологии чиито приоритет е безопасността за човека. Нещо повече – ватите са материал които не променя качествата си във времето или поне в рамките на нормалния живот на една сграда.
Кои са световните технологични върхове във вашата област и използват ли се в България?
Топлоизолационните материали са по-скоро класика в строителството. Минералните вати се произвеждат отдавна и би било по-точно да се говори за оптимизиране на технологията за производството им, за разлика например от полистиролите или полиуретана, които са продукти на чистата химия и претърпяха бързо развитие и бум в последните години. Производството на минерална вата е доста по-сложен и деликатен процес от това на EPS (експандиран пенополистирол или казано по-популярно – стиропор) например. Всичко най-добро от европейския пазар се продава в България. Друг е въпросът, че в ценово ориентиран пазар като нашия обикновено масово вървят евтините серии продукти. Специализираните изолации и изолациите от по-висок клас (по-добри характеристики за сметка на по-висока цена) са по вкуса на малцина.
