Подобряването на топлоизолацията на жилищата преследва три основни цели:
– намаляване на разходите за отопление през зимата, респективно — за климатизация през лятото;
– постигане на здравословна и комфортна среда на обитаване;
– ограничаване на топлинното излъчване към околната среда — борба срещу глобалното затопляне на климата.
Кои са задължителните стъпки за постигане на това?
Първата стъпка е монтиране на основна външна топлоизолация. Правилното оразмерена, тя редуцира топлинните загуби през плътните части на ограждащите конструкции на сградата с 40-60% и предпазва обитаемото пространство от пулсациите на температурата във външната среда. При преобладаващите у нас тухлени външни стени тя следва да се изпълни от експандиран пенополистирол (EPS) EPS с графитени частици (Neopor) или каменна вата — 8-10cm. Така се постига както необходимата топлоизолация, така и добра паропропускливост — стената “диша”.
Втората стъпка е изпълнение на усилена топлоизолация в района на “топлинните мостове” в ограждащата конструкция. Такива в наши условия се явяват стоманобетонните греди и колони по фасадата. Ако на тези райони не се обърне специално внимание, топлинните загуби през тях са драстични и водят до множество неприятни явления. Усилената топлоизолация може да се изпълни по два начина:
– със същия материал като основната, но с увеличена дебелина;
– със същата дебелина като основната, но от материал с по-ниска топлопроводност. Подходящ за тази цел е екструдирания полистирол (XPS). Ниската му паропропускливост, която го прави неподходящ за основна стенна изолация, в случая (полагане върху бетон) не оказва негативно въздействие.
Чрез подобна усилена топлоизолация в зоните на топлинните мостове се постига термично съпротивление, еквивалентно на основната стенна конструкция и рязко се ограничават топлинните загуби. Третата стъпка е монтаж на прозорци и балконски врати с намалена въздухопроницаемост (пластмасови или дървени, добре уплътнени), снабдени с автоматични вентилационни клапи. Намалението на топлинните загуби вследствие ограничаване въздухообмена с външната среда е от порядъка на 10-15%, а в силно ветровити райони — до 20%. Още по-осезаем е ефектът ако вместо стъклопакет от обикновено стъкло се предвиди такъв, изпълнен от специални стъкла, покрити с прозрачни нискоизлъчващи покрития /К-стъкла/. При подобен комплексен подход сумарното намаление на топлинните загуби през остъклената част на фасадата е от порядъка на 35%. Ефектът от приложението на стъклопакети с К-стъкла не е само икономически. Поради намаленото излъчване на топлина към външната среда вътрешната повърхност на стъклопакета е значително по-топла, което не допуска отлагането на конденз върху нея. Приложението на добре уплътнена дограма налага по-интензивен режим на вентилация, тъй като в противен случай нараства риска от конденз и мухъл.
