Подходящ избор на топлоизолация и нейния монтаж – част 2

Правилният монтаж включва следните етапи:
Първи етап: При неравности по стените лепилото се нанася на няколко места под формата на рамка с топки върху задната страна на изолационната плоскост. Същата се залепя за стената и с леки притискания се отвесира. В случай, че повърхността на стената е много гладка, лепилото се нанася с гребеновидна шпакла по цялата повърхност на топлоизолационните плочи. Следва механично закрепване с пластмасови дюбели в пробити отвори в плочите и стените.

24 часа след залепването плоскостите се фиксират с пластмасови дюбели в местата на лепилните топки при разход 5-6 бр/кв. м.

Ако долният съществуващ слой е мазилка и тухла, свредлото за пробиване на отворите трябва да е по-малко от диаметъра на дюбелите. Когато основата е от бетон, се използва свредло с диаметър равен на диаметъра на дюбела.

За предотвратяване на напуквания закрепване на топлоизолационните плочитрябва те да се поставят така, че фугите между тях да се разминават – тип “тухлена зидария”.

Втори етап: Започва като се монтират завършващите предпазни ъглови и водооткапващи профили. Върху така фиксираните плочи се полага шпаклова за топлоизолация, армирана със стъклофибърната мрежа.

Стъклофибърната мрежа се полага докато шпакловката е все още пластичена.

Краищата на отделните ивици мрежа трябва да се припокриват най-малко по 10 см.

Разход на лепилото за залепване е 3,0 – 5,5 кг/кв. м и за шпакловка 4,0-5,0 кг/кв.м

Последен етап: полагане на обикновена варо-циментова мазилка или полимерни, силиконови, силикатни или мозаечни мазилки.

Препоръки:
– облицовките да не се натоварват в следващите 24 часа
– температурен интервал за работа от +5°С до +35°С
– да не се работи на открито при силен вятър, директно слънчево огряване и температура под +5°С или прогнозна минусова температура в следващите 24 часа
– полагането на следващите покрития (полимерни, минерални мазилки и бои) да се извършва при напълно изсъхнала основа.

За да има ефект от топлоизолацията, трябва да са изпълнени всички по-горе изброени етапи на полагането.

След полагането на първата циментова замазка върху изолационните плочи задължително трябва да се сложи стъклофибърна мрежа, защото именно тя осигурява допълнителната пластичност. Ако майсторът ви я „спести“, вероятността цялата система да се напука е голяма. Друга голяма грешка, която може да компрометира цялостното изпълнение е спестяването на дюбелите или поставянето на същите в по-малко бройки на кв.м. Това е груба грешка, която не трябва да се допуска.

Класическа картина на имитация на топлоизолация е изолация на тухлени стени с възможно най-тънкия полистирол от порядъка на 2 см лепнат само на челата на бетоновите плочи и на някоя фасадна колона. Някои пък правят изолация на 60 см от колоните към тухлените стени, но това също частично ще изравни топлинния мост и ефектът ще е минимален.

Една голяма болка на всички клиенти е това прословуто “дишане” на топлоизолационните плоскости.

Особено през студените зимни месеци, въпреки подходящо и правилно монтираната топлоизолация особено за помещения с периодично повишаваща се влажност над 65 % (кухни, бани и мокри помещения) при условие, че нямаме никакво проветряване се завишава влажността.

В едно средно жилище 10–20 литра вода във формата на пара се реализират всеки ден. Водата идва от хора, душове, готвене, растения и т.н. Ако стаите не се вентилират достатъчно то влагата ще кондензира в конструкцията или вътрешната страна на стената.

Не можем в никакъв случай да разчитаме на външните стени и топлоизолацията да направят необходимия обмен на въздуха, който ще намали влажността в стаята.

Най-лесния начин за една естествена вентилация е проветряване от няколко минути, което няма да допусне задържане на образуваната домакинска влага. Температурата на въздуха ще спадне най много с 20 С но за едно последващото затопляне ще са необходими не повече от минути, което няма с нищо да наруши комфорта в помещението и няма да се позволи задържане на отделена влага в резултат на битови потребления.

Отварянето на прозорци за късо време е много по-ефективно, отколкото почти затворени прозорци за по-дълъг период, тъй като въздухът е подменен без загуба на топлината, акумулирана в стените (когато топлоизолацията е положена от вън на фасадата, което е най- правилния начин).

Освен това чистия въздух се затопля много по-бързо от застоялия.

Коварно е да разчитаме на така наричаните “дишащите топлоизолации” – това са експандираните полистироли, защото е възможно при задържане на влага в тях да се получат участъци на замръзване в топлоизолационния материал. А именно водата е най големия враг на топлоизолационните материали. Тя е 20 пъти по добър проводник на топлина от въздуха.

С две думи обмен на въздуха трябва да има задължително най малко от хигиенна гледна точка и ако разчитаме на тези физични процеси да се осъществяват през стените на стаите ни без въобще да отваряме прозорците си – е голяма заблуда.

С всичко казано по-горе с нищо не критикуваме или отричаме приложението на експандираните полистироли. Те са просто най-евтиния вариант за добра топлоизолация на нашето жилище. Но не трябва да забравяме, че дебелината, която трябва да се използва в сравнение с екструдирания полистирол е минимум с 1,5 – 2,0 см повече, за да влезем в Нормите на Наредбата за проектиране и топлоизолация на жилищата в България.За основните строителни елементи на сградите тя гласи следното:

Вид на основните ограждащите строителни елементи на сградите Максимални нормативни стойности на коефициента на топлопреминаване К (W/m² °С)
Външни стени 0,28
Покриви и тавански плочи 0,25
Подове над неотопляеми сутерени 0,50

В тази връзка, ако вземем например тухлен зид с плътни тухли топлоизолиран с Neopor BASF минималната дебелина е 8 см. Ако преминем на варианта на топлоизолация с експандиран полистирол –  трябва да се използва минимум 10 см.