Правилният монтаж включва следните етапи:
Първи етап: При неравности по стените лепилото се нанася на няколко места под формата на рамка с топки върху задната страна на изолационната плоскост. Същата се залепя за стената и с леки притискания се отвесира. В случай, че повърхността на стената е много гладка, лепилото се нанася с гребеновидна шпакла по цялата повърхност на топлоизолационните плочи. Разход на лепилото за залепване е 4,0 – 7,5 кг/кв. м
Следва механично закрепване с пластмасови дюбели в пробити отвори в плочите и стените.
24 часа след залепването плоскостите се фиксират с пластмасови дюбели в местата на лепилните топки при разход 5-6 бр/кв. м.
Ако долният съществуващ слой е мазилка и тухла, свредлото за пробиване на отворите трябва да е по-малко от диаметъра на дюбелите. Когато основата е от бетон, се използва свредло с диаметър равен на диаметъра на дюбела.
За предотвратяване на напуквания закрепване на топлоизолационните плочитрябва те да се поставят така, че фугите между тях да се разминават – тип “тухлена зидария”.
Втори етап: Започва като се монтират завършващите предпазни ъглови и водооткапващи профили. Върху така фиксираните плочи се полага шпаклова за топлоизолация, армирана със стъклофибърната мрежа.
Стъклофибърната мрежа се полага докато шпакловката е все още пластичена.
Краищата на отделните ивици мрежа трябва да се припокриват най-малко по 10 см. Разхода на материала за шпакловане е 4,0-5,0 кг/кв.м
Трети етап: полагане на обикновена варо-циментова мазилка или нанасяне на грунд и полагане на полимерни, силиконови, силикатни или мозаечни мазилки.
Препоръки:
– облицовките да не се натоварват в следващите 24 часа
– температурен интервал за работа от +5°С до +35°С
– да не се работи на открито при силен вятър, директно слънчево огряване и температура под +5°С или прогнозна минусова температура в следващите 24 часа
– полагането на следващите покрития (полимерни, минерални мазилки и бои) да се извършва при напълно изсъхнала основа.
За да има ефект от топлоизолацията, трябва да са изпълнени всички по-горе изброени етапи на полагането.
Голяма грешка, която може да компрометира цялостното изпълнение е спестяването на дюбелите или поставянето на същите в по-малко бройки на кв.м. Това е груба грешка, която не трябва да се допуска. След полагането на първата циментова шпакловка върху изолационните плочи задължително трябва да се сложи стъклофибърна мрежа която да се припокрива навсякъде, защото именно тя осигурява допълнителната пластичност. Ако майсторът ви я „спести“, вероятността цялата система да се напука е голяма. Монтажа на ръбохранители е задължително защото изолационните материали са по-меки и лесно биха се повредили в тази област.
Класическа картина на имитация на топлоизолация е изолация на тухлени стени с възможно най-тънкия полистирол от порядъка на 2 см лепнат само на челата на бетоновите плочи и на някоя фасадна колона. Някои пък правят изолация на 60 см от колоните към тухлените стени, но това също частично ще изравни топлинния мост и ефектът ще е минимален.
Една голяма болка на всички клиенти е това прословуто “дишане” на топлоизолационните плоскости.
Особено през студените зимни месеци, въпреки подходящо и правилно монтираната топлоизолация особено за помещения с периодично повишаваща се влажност над 65 % (кухни, бани и мокри помещения) при условие, че нямаме никакво проветряване се завишава влажността.
В едно средно жилище 10–20 литра вода във формата на пара се реализират всеки ден. Водата идва от хора, душове, готвене, растения и т.н. Ако стаите не се вентилират достатъчно то влагата ще кондензира в конструкцията или вътрешната страна на стената.
Не можем в никакъв случай да разчитаме на външните стени и топлоизолацията да направят необходимия обмен на въздуха, който ще намали влажността в стаята.
Най-лесния начин за една естествена вентилация е проветряване от няколко минути, което няма да допусне задържане на образуваната домакинска влага. Температурата на въздуха ще спадне най много с 20 С но за едно последващото затопляне ще са необходими не повече от минути, което няма с нищо да наруши комфорта в помещението и няма да се позволи задържане на отделена влага в резултат на битови потребления.
Отварянето на прозорци за късо време е много по-ефективно, отколкото почти затворени прозорци за по-дълъг период, тъй като въздухът е подменен без загуба на топлината, акумулирана в стените (когато топлоизолацията е положена от вън на фасадата, което е най- правилния начин).
Освен това чистия въздух се затопля много по-бързо от застоялия.
Коварно е да разчитаме на така наричаните “дишащите топлоизолации” – това са експандираните полистироли, защото е възможно при задържане на влага в тях да се получат участъци на замръзване в топлоизолационния материал. А именно водата е най големия враг на топлоизолационните материали. Тя е 20 пъти по добър проводник на топлина от въздуха.
С две думи обмен на въздуха трябва да има задължително най малко от хигиенна гледна точка и ако разчитаме на тези физични процеси да се осъществяват през стените на стаите ни без въобще да отваряме прозорците си – е голяма заблуда.
С всичко казано по-горе с нищо не критикуваме или отричаме приложението на експандираните полистироли. Те са просто най-евтиния вариант за добра топлоизолация на нашето жилище. Но не трябва да забравяме, че дебелината, която трябва да се използва в сравнение с екструдирания полистирол е минимум с 1,5 – 2,0 см повече, за да влезем в Нормите на Наредбата за проектиране и топлоизолация на жилищата в България.
За основните строителни елементи на сградите тя гласи следното:
Вид на основните ограждащите строителни елементи на сградите Максимални нормативни стойности на коефициента на топлопреминаване К (W/m² °С)
Външни стени 0,28
Покриви и тавански плочи 0,25
Подове над неотопляеми сутерени 0,50
В тази връзка, ако вземем например тухлен зид с плътни тухли топлоизолиран с Neopor BASF минималната дебелина е 8 см. Ако преминем на варианта на топлоизолация с експандиран полистирол – трябва да се използва минимум 10 см.
